Застрахователните компании са длъжни да отчитат своите задължения. Те правят това, като използват процес, наречен резервиране. Това е процесът на заделяне на средства за покриване на бъдещи искове и разходи. Процесът на резервиране не е нова концепция, но е направен по-ефективен с използването на технология. С помощта на изкуствен интелект застрахователите могат да управляват своите резерви по по-лесен начин и да се уверят, че разполагат с достатъчно средства, за да покрият всичките си задължения.

От дълго време от застрахователите се изисква да поддържат адекватни счетоводни документи, за да подпомагат своите притежатели на полици, но неотдавнашното въвеждане на МСФО 17 означава, че застрахователите вече ще трябва да отчитат своите пасиви и активи по по-последователен и прозрачен начин. Новият стандарт ще изисква от застрахователите да предоставят повече информация за риска, който поемат, и как това се отразява на стойността на техните активи. Освен това МСФО 17 ще доведе до редица промени в начина, по който застрахователите отчитат премиите, обезщетенията и разходите. В резултат на това е от съществено значение застрахователите да разберат последиците от новия стандарт, преди той да влезе в сила. Само по този начин те ще могат да гарантират, че техните счетоводни практики са в съответствие с изискванията.

Когато става въпрос за презастраховане, съществуват различни видове и модели, които застрахователите могат да използват, за да гарантират дейността си. Отчитането на тези различни възможности е съществен компонент на ефективното управление на риска. Един от популярните видове презастраховане се нарича пропорционално презастраховане, при което първоначалната застрахователна компания запазва контрола върху собствения си риск, но споделя част от тези рискове с друга страна в замяна на плащане. Друг често срещан модел се нарича непропорционална или свръхдиверсификация, при която застрахователят по същество прехвърля 100% от своя риск на отделна структура с цел управление на сложни или скъпи разходи за обезщетения. В крайна сметка правилната презастрахователна стратегия ще зависи от редица фактори, включително размера и сложността на бизнеса на застрахователя, както и от неговите цели и ресурси. Така че, въпреки че всички форми на презастраховане имат обща цел - по-ефективно управление на риска, всяка от тях има своите предимства и недостатъци, които трябва да бъдат внимателно оценени, преди да бъдат приложени.

Процесът на управление на претенции е важна част от застрахователната индустрия. Застрахователите използват данните за претенциите, за да оценят риска, да определят тарифите и резервите. Претенциите се използват и за наблюдение на удовлетвореността на клиентите и за оценка на ефективността на маркетинговите и търговските инициативи. Процесът на управление на претенции започва, когато притежател на полица предяви претенция. След това застрахователите разглеждат претенцията, за да определят дали тя е покрита съгласно условията на полицата. Ако претенцията е покрита, застрахователят се съгласява да я изплати. Ако претенцията не е покрита, застрахователят я отхвърля. Застрахователите използват различни техники за управление на претенциите, включително компютърни системи, които сигнализират за потенциално измамни претенции. Освен това застрахователите могат да наемат администратори от трети страни, които да обработват претенциите от тяхно име. Процесът на управление на претенции е важна част от застрахователната индустрия и помага да се гарантира, че притежателите на полици получават обезщетенията, на които имат право.