Гаранцията е писмено изявление на гаранта, което съдържа безусловен ангажимент за плащане на задължение на трето лице - длъжник в полза на банка. Целта на гаранцията е да осигури обезпечение за банков заем. Ако длъжникът не изплати заема при договорените условия, гарантът е длъжен да плати незабавно всяка част от дължимата сума. По този начин гаранцията защитава банката от неизпълнението на задълженията от страна на длъжника. В замяна на поемането на този риск гарантът обикновено събира такса. Таксата може да е еднократно плащане в началото на кредита или да е текущ процент от салдото по кредита. И в двата случая таксата представлява цената за получаване на тази ценна форма на защита.