Данъкът се изчислява в зависимост от получените доходи. Облагаемият доход е общият доход, намален с приспаданията и освобождаванията. Данъчната ставка е процентът на данъка, който се плаща върху облагаемия доход. Данъчното задължение е размерът на данъка, който трябва да се плати. Данъкът за възстановяване е сумата на данъка, която се възстановява на данъкоплатеца.

Един от най-важните аспекти на подаването на данъчни декларации е определянето на приспаданията и освобождаванията, на които имате право. Те могат да окажат значително влияние върху данъчните ви задължения, затова е важно да се запознаете с различните видове приспадания и освобождавания, преди да подадете декларацията си. Най-често срещаното приспадане е стандартното приспадане, което представлява определена сума, която можете да приспаднете от облагаемия си доход. Ако включите приспаданията си поотделно, може да имате възможност да приспаднете допълнителни разходи, като например медицински сметки или благотворителни вноски. Възможно е също така да имате право на определени освобождавания, които намаляват размера на облагаемия доход. Например, ако сте самотен данъкоплатец, можете да поискате освобождаване за себе си и за всички зависими лица, които издържате. Като се възползвате от приспаданията и освобождаванията, можете да сведете до минимум данъчните си задължения и да запазите повече от трудно спечелените си пари.

В Индия има два основни вида косвени данъци - данък върху доходите и данък върху стоките и услугите (ДСУ). И двата данъка се налагат върху продажбата и доставката на стоки и услуги. Въпреки това между тях има някои основни разлики. От една страна, GST се плаща от потребителя, докато данъкът върху доходите се плаща от предприятието. Освен това GST се събира на всеки етап от веригата на доставки, докато подоходният данък се събира само при крайната продажба. В резултат на това GST може да се окаже много по-скъп за предприятията от данъка върху доходите. Друга съществена разлика е, че GST се начислява върху стойността на стоките или услугите, докато подоходният данък се начислява върху печалбата от продажбата. Това означава, че предприятията с високи маржове ще плащат повече за GST, отколкото тези с ниски маржове. И накрая, с GST се облагат всички стоки и услуги, докато за някои стоки може да се иска освобождаване от данък върху доходите. Като цяло и двата данъка имат своите плюсове и минуси, но като цяло се счита, че GST е по-изгоден за бизнеса.

Както данъкът върху доходите, така и ОДТ са важни методи на данъчно облагане, които имат своите предимства и недостатъци. Нека започнем с данъка върху доходите. Едно от основните предимства на подоходния данък е, че е много трудно да се избегне плащането му. Това е така, защото работодателите са длъжни да удържат данъка от заплатите на служителите си, преди те да получат възнаграждението си. Това означава, че физическите лица нямат голям избор, освен да плащат данъка върху доходите си. Един от недостатъците на данъка върху доходите обаче е, че изчисляването му може да бъде сложно. Физическите лица трябва да попълват формуляр за данъчна декларация всяка година, което може да бъде объркващо за тези, които не са запознати с този процес. От друга страна, GST е данък върху потреблението, който се прилага при продажбата на стоки и услуги. Едно от основните предимства на GST е, че се изчислява сравнително лесно. Предприятията просто трябва да съберат стойността на всички стоки и услуги, които са продали през даден период, и да приложат съответната ставка на GST. Въпреки това един от недостатъците на GST е, че предприятията могат лесно да избегнат плащането му. Това е така, защото предприятията могат да избират дали да се регистрират за ДДС или не. В резултат на това много предприятия избират да не се регистрират за целите на ДДС, за да избегнат плащането му.