В бизнеса има два вида разходи: постоянни и променливи. Фиксираните разходи са тези, които не се променят в зависимост от равнището на производството, като например наем на офис или разходи за заплати. От друга страна, променливите разходи се променят в зависимост от нивото на производството. Например разходите за суровини се считат за променливи разходи. Когато предприятията увеличават или намаляват производството си, техните променливи разходи също ще се увеличават или намаляват съответно. Разбирането на разликата между тези два вида разходи е от съществено значение за ефективното вземане на решения. В крайна сметка постоянните разходи трябва да бъдат покрити независимо от нивата на производство, докато променливите разходи могат да бъдат контролирани чрез стратегическо планиране. В резултат на това предприятията трябва внимателно да вземат предвид и двата вида разходи, когато вземат решения за ценообразуване, производство и др.

Дискреционните разходи са средства, които се изразходват за стоки или услуги, които не са от съществено значение. С други думи, това са пари, които могат да бъдат спестени, без това да се отрази на качеството на живот. Съществуват много различни видове дискреционни разходи, включително разходи за хранене, пътувания, развлечения и облекло. Някои хора смятат, че дискреционните разходи са необходима част от живота, докато други смятат, че те са прахосване на пари. Независимо от личното мнение, важно е да се осъзнае въздействието, което дискреционните разходи могат да окажат върху финансите на човека. Например хората, които често се хранят навън, могат да се окажат с по-малко пари за спестяване или инвестиции. По същия начин тези, които често пътуват, може да имат затруднения при постигането на финансовите си цели. Затова е важно внимателно да се прецени колко пари се харчат за несъществени неща. По този начин хората могат да се уверят, че дискреционните им разходи не застрашават финансовата им стабилност.

Има много разходи, които всички ние трябва да поемем, за да живеем живота си. Някои от тези разходи, като храна и подслон, са абсолютно необходими, докато други, като развлечения и пътувания, са по-скоро дискреционни. Всички тези разходи обаче могат да бъдат разделени на две големи категории: постоянни и променливи разходи. Фиксираните разходи са разходи, които остават постоянни, независимо от това колко много или колко малко ги използваме. Например, ако притежаваме жилище, ще трябва да плащаме данъци за имота, застраховка и поддръжка, независимо дали живеем в него или не. Други примери за постоянни разходи са вноските по заеми и абонаменти. Променливите разходи, от друга страна, се променят в зависимост от степента на използване. Например сметката ни за електроенергия ще се повиши през лятото, ако използваме климатика по-често, отколкото през зимата. По същия начин сметката ни за хранителни продукти ще се увеличи, ако имаме гости на вечеря по-често от обикновено. Макар че за поддържането на нашия начин на живот са необходими както постоянни, така и променливи разходи, важно е да сме наясно с разликата между тях. Това знание може да ни помогне да вземаме информирани решения относно нашите навици за харчене и спестяване.

Съществуват два основни вида капиталови разходи: физически активи и нематериални активи. Физическите активи включват сгради, машини и оборудване. Нематериалните активи включват патенти, авторски права и търговски марки. Капиталовите разходи обикновено се използват за закупуване на дългосрочни активи, които ще се използват за генериране на приходи за продължителен период от време. Например едно предприятие може да използва капиталови разходи за изграждане на нова фабрика или за закупуване на ново оборудване. За разлика от оперативните разходи, които се извършват в ежедневната дейност на предприятието, капиталовите разходи представляват значителна инвестиция, която се очаква да генерира ползи в дългосрочен план. В този смисъл капиталовите разходи трябва да бъдат внимателно планирани и наблюдавани, за да се гарантира, че те отговарят на очакванията на предприятието.