Минимална заплата - всичко за минималната заплата в България

Какво е работна минимална заплата?

Концепцията за минимална месечна работна заплата е важна и е законодателно уредена в България. Тази заплата помага да се гарантира, че работниците получават справедливо възнаграждение за своя труд. Дневната и седмичната минимална работна заплата се изчисляват въз основа на броя на определените работни дни. По този начин се гарантира, че на работниците се заплаща справедливо възнаграждение за броя на часовете, които те работят. Минималната месечна работна заплата се определя от Министерския съвет, който определя размера и честотата, с която тя трябва да се актуализира. Този помага да се гарантира, че на работниците се плаща справедливо възнаграждение и че те могат да водят по-спокоен живот.

Как се определя минималната работна заплата към настоящия момент?

Понастоящем минималната работна заплата се определя изцяло по административен път. Министерският съвет решава каква да бъде тя. При административната процедура двете страни се опитват да упражнят влияние върху трета страна - обикновено изпълнителна власт - за да я склонят да приеме тяхната позиция. Синдикатите и работодателите могат да използват различни методи, за да се опитат да убедят изпълнителната власт, но в крайна сметка и двете страни се договарят за благоприятен резултат. За синдикатите социалният мир е разменна монета; нещо, което е от съществено значение за поддържане на стабилността в едно общество. За разлика от тях работодателите могат да предложат финансови стимули или да заплашат с изтегляне на инвестиции от икономиката. Ясно е, че и двете страни имат различни интереси, но в крайна сметка и двете работят за постигането на една и съща цел - да убедят изпълнителната власт да приеме съответната им позиция.  

В съответствие с член 48, параграф 5 от Конституцията всички служители имат право на минимална заплата, която се определя от Кодекса на труда, както и от отделни укази. Минималната работна заплата има за цел да гарантира, че работниците могат да живеят и работят с достойнство, и се актуализира редовно, за да съответства на разходите за живот. Понастоящем минималната работна заплата е 710лв на месец, като нормалното работно време е 8 часа на ден и 5 дни в седмицата. Критериите, по които се определя каква да бъде минималната работна заплата  включва някои общи фактори: жизненият стандарт и равнището на заплатите и доходите в страната, обезщетенията за социално осигуряване, икономическото развитие, производителността, равнището на заетост и съответният жизнен стандарт на други социални групи. Работодателите, които не спазват закона за минималната работна заплата, са подложени на строги санкции, включително глоби и лишаване от свобода. Следователно работниците, на които не се изплаща минималната работна заплата, трябва да подадат жалба в инспекцията по труда. По този начин те могат да помогнат да се гарантира, че всички работници получават възнаграждението, което заслужават.

РЕДОВНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Законът изисква работодателите да плащат на работниците си поне основната работна заплата. Що се отнася до честотата на изплащане на заплатите, тя обикновено се договаря между работодателя и работника в трудовия договор. Въпреки това, ако не е постигнато споразумение, по подразбиране заплатите се изплащат два пъти месечно. Обикновено това става под формата на авансово плащане, последвано от окончателно плащане. Следователно е ясно, че изплащането на заплатите е жизненоважно задължение на работодателя, което трябва да се спазва по всяко време. Наред с другото, допълнителните възнаграждения са плащания, които служителите получават за работа през нощта, през уикендите и извънреден труд. Те могат да получават този вид плащания и за работа на официални празници. Тези плащания са в допълнение към обичайното възнаграждение на служителя и имат за цел да го компенсират за неудобството, че трябва да работи през тези часове. Въпреки че някои хора могат да възприемат този вид плащания като бонус, в много страни те всъщност се изискват по закон. Това е така, защото работата през тези часове може да наруши личния живот на служителя и да окаже отрицателно въздействие върху здравето му. В резултат на това е важно работодателите да предоставят адекватно обезщетение на работниците, които са задължени да работят през тези периоди. В противен случай те рискуват да бъдат изправени пред сериозни правни санкции.

Заключение

Задължителните минимални работни заплати се регламентират от официални закони или наредби. Колективно договорените минимални работни заплати се определят в колективни трудови договори между синдикатите и работодателите. Целта на законодателството за минималната работна заплата е да гарантира, че работниците получават справедливо възнаграждение за труда си. Законите за минималната работна заплата се различават в отделните държави, но всички те имат обща цел - да защитават правата на работниците и да гарантират, че те получават справедливо възнаграждение за труда си.