Здравно осигуряване

Какво е здравно осигуряване?

Здравното осигуряване е сложен и често спорен въпрос. Съществуват два основни вида здравно осигуряване: задължително и доброволно. Задължителното здравно осигуряване обикновено се осигурява от държавата и се финансира чрез данъци. По принцип то осигурява основно ниво на покритие, като конкретните обезщетения варират в зависимост от държавата. Доброволното здравно осигуряване, от друга страна, се предоставя от частни компании и се заплаща директно от лицата. Обикновено то е по-всеобхватно от задължителното осигуряване, но струва и повече. Независимо от това какъв вид здравно осигуряване е налично, то винаги е жизненоважна част от осигуряването на достъп на хората до качествена медицинска помощ.

Здравноосигурителна вноска

Размерът на здравната вноска е 8%, като тя се разпределя между работодателя и служителя в съотношение 60:40, и по-точно: 3.2% за осигуреното лице и 4,8% за работодателя. Вноската се поема от държавата за деца, пенсионери, социално слаби и други групи лица, посочени в член 40, параграф 1. 3 от Закона за здравното осигуряване. Съгласно Наредба № Н-13 от 2019 г. работодателите, застрахователите и самоосигуряващите се лица са задължени да подават данни за целите на здравното осигуряване. Наредбата определя съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данните. Работодателите са длъжни да подават данни за самоличността на осигуреното лице, неговия трудов статус, осигурителни вноски и обезщетения. Застрахователите са длъжни да предоставят данни за самоличността на осигуреното лице, неговия здравен статус, историята на претенциите и обезщетенията. От самоосигуряващите се лица се изисква да предоставят данни за самоличността на осигуреното лице, здравния му статус и историята на претенциите. Регламентът определя и начина, по който трябва да се подават и съхраняват данните. Данните трябва да се подават във формат, който е достъпен и четлив за компетентния орган. Данните трябва да се съхраняват по безопасен и сигурен начин.

Всички месечни и авансови здравноосигурителни вноски се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, през който са начислени или изплатени възнагражденията или за който се дължат вноските (член 40 от Закона за здравното осигуряване). По този начин се гарантира, че всички работници са надлежно осигурени в случай на злополука или заболяване. Освен това то позволява и по-ефективно използване на ресурсите, тъй като болниците и клиниките могат да планират по-добре бюджета си, когато знаят колко пари ще постъпят от осигурителни вноски. И накрая, тази система спомага за намаляване на разходите за всички, тъй като не позволява на хората да чакат, докато се нуждаят от медицинска помощ, за да се опитат да се застраховат. Като задължава всички работещи да внасят навреме здравноосигурителните си вноски, Законът за здравното осигуряване гарантира, че всички са надлежно защитени, като същевременно спомага за намаляване на разходите за всички участници.

Осигуряване на самоосигуряващи се лица

Хората, които са безработни или непълноценно заети, все още могат да получават качествени здравни грижи, без да се сблъскват с финансови затруднения. Здравеопазването е жизненоважна част от живота. Гражданите, които са осигурени за своя сметка, имат право да прекъснат здравното си осигуряване, ако не плащат месечните си вноски за период от 36 месеца. Покритието им обаче може да бъде възстановено, ако платят всички дължими вноски за последните 60 месеца. Възстановяването на покритието започва на датата на плащане на всички дължими вноски. Тази политика помага да се гарантира, че гражданите имат достъп до здравни грижи, когато се нуждаят от тях, и че са в състояние да поддържат здравноосигурителното си покритие.

Тези, които са се осигурявали здравно през предходната година, трябва да направят годишно изравняване и да внесат окончателни здравноосигурителни вноски, ако доходът им в данъчната декларация за предходната година надвишава осигурителния доход, върху който са внесени месечните здравноосигурителни вноски за годината. Добрата новина е, че този процес е сравнително лесен и може да се извърши онлайн. След като бъде направен, можете да сте сигурни, че спазвате закона и че внасяте справедлив дял от вноските си в системата.

Безработните, които получават парично обезщетение за безработица, са освободени от здравноосигурителни вноски. Вместо това те се осигуряват от държавния бюджет. Това означава, че те не трябва да плащат в системата, но все пак имат право на същото ниво на грижи като всички останали. Като гарантира, че всеки има достъп до качествено здравеопазване, правителството насърчава хората да останат на работа и да допринасят за икономиката. Освен това системата помага да се предотврати изпадането на хората в бедност и зависимостта им от държавни помощи.

Заключение

Здравното осигуряване е от съществено значение за осигуряването на достъп на всеки до качествена медицинска помощ. Тази застраховка трябва да се заплаща ежемесечно, като дължимата сума зависи от редица фактори, като например доход и размер на семейството. Освен това законът предвижда някои важни промени, които могат да допринесат за това здравните грижи да станат по-достъпни и достъпни за всички. Както винаги, добре е да следите промените в закона, за да сте наясно с правата и задълженията си по всяко време.