Възстановяване на ДДС
Възстановяването на ДДС е парична сума, която се възстановява на
регистрирано лице, когато са изминали три последователни данъчни периода, през
които ДДС подлежи на възстановяване. Правото на възстановяване на ДДС
обикновено се определя от органа, отговарящ за данъка върху добавената стойност
(ДДС) в страната, в която е извършена покупката. За да подаде заявление за
възстановяване на ДДС, регистрираното лице трябва да попълни формуляр за
възстановяване на ДДС и да го подаде до съответния орган. В зависимост от
държавата формулярът трябва да бъде подаден в рамките на определен срок след
извършване на покупката. Ако всичко е наред, сумата за възстановяване ще бъде
изплатена на регистрираното лице в рамките на няколко седмици. Ето защо е важно
да съхранявате всички касови бележки и документи, свързани с покупки, които
биха могли да бъдат предмет на възстановяване на ДДС. По този начин можете да
гарантирате, че ще можете да възстановите всички пари, които ви се полагат.
Организация за
възстановяване на ДДС
Възстановяването на данъка върху добавената стойност (ДДС) е процес, който
засяга всички лица, които са регистрирани по Закона за ДДС и извършват
облагаеми доставки на стоки и услуги. Това включва вътрешните доставки на стоки
и услуги, вътреобщностните придобивания (в рамките на ЕС) на стоки и услуги с
място на изпълнение в България, както и вноса на стоки. Процесът на
възстановяване на данъка се инициира от лицето, което извършва облагаемата доставка,
и приключва от лицето, което получава данъка за възстановяване. Сумата за
възстановяване се изплаща на лицето, извършило облагаемата доставка, като
размерът на сумата за възстановяване е равен на размера на ДДС, който е бил
платен за доставката. Процесът на възстановяване се контролира от Европейската
комисия, а държавите членки носят отговорност за правилното му провеждане.
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е данък върху потреблението, с
който се облагат стоките и услугите, продавани в България. Стандартната ставка
на ДДС е 20 %, но някои предприятия, като например хотелиерството, имат право
на намалена ставка от 9 %. Всички предприятия, които са регистрирани по ДДС,
трябва да издават документи за всички извършени и получени доставки, като тази
информация трябва да бъде отразена в дневника за покупки и продажби. Освен това
предприятията са длъжни ежемесечно да декларират и внасят дължимия ДДС в
държавния бюджет. Декларациите по образец се подават по електронен път в
Националната агенция за приходите (НАП). Следователно предприятията трябва да
осигурят спазването на тези изисквания, за да избегнат санкции.
За предприятията, които извършват значителни по размер облагаеми доставки с
нулева ставка, данъкът върху добавената стойност (ДДС) може да бъде възстановен
в рамките на 30 дни след подаване на месечната справка-декларация. За да се
възползват от правото на възстановяване, предприятията трябва да са извършили
облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност 30 % или повече от всички
свои облагаеми доставки през последните 12 месеца. Това възстановяване може да
осигури така необходимия паричен поток за предприятията, които иначе се борят
да свържат двата края. Важно е обаче да се отбележи, че възстановяването е
достъпно само при определени условия и предприятията трябва да отговарят на
всички изисквания, за да могат да се възползват от него.
Пропусната процедура по
възстановяване
Правото на възстановяване на ДДС е уредено в член 129 от Кодекса за ДДС.
Съгласно този член прихващането и възстановяването могат да бъдат извършени от
компетентния орган или по искане на лицето, което не е декларирало ДДС за
възстановяване. Исканията за възстановяване се подават в писмен вид, в срок не
по-дълъг от 5 години от възникване на вземането (считано от 1 януари на
годината, следваща отчетния период). Подаването се извършва в териториалната
дирекция на НАП по адреса на регистрация на лицето. По този начин се задейства
процедурата по събиране на вземанията, т.е. проверка или ревизия. За да получат
възстановяване, данъчно задължените лица трябва да представят редица документи,
включително доказателства за плащането на ДДС, фактури и данъчна декларация.
Процедурата по възстановяване може да бъде дълга и сложна, затова е
препоръчително да потърсите професионална помощ, ако смятате да поискате
възстановяване.
Срокът за проверка е 30 дни от подаването на последната декларация. Органът
по приходите може да изиска допълнителна информация (напр. копия на фактури,
дебитни и кредитни известия и др.), за да докаже валидността на правото на
възстановяване на ДДС. Срокът за проверка започва да тече от деня, следващ
последния ден на месеца, в който деклараторът е подал декларацията, необходима
за искането за възстановяване. Ако последният ден от този период се падне в
неработен ден или официален празник, тогава периодът за проверка се удължава до
следващия работен ден. Ако по време на периода на проверка органът по приходите
има съмнения относно правото на възстановяване, той може да поиска допълнителна
информация от съответното лице. Лицето, подлежащо на възстановяване, трябва да
предостави тази информация в срок от 30 дни от датата на искането. Ако тази
информация не бъде представена в рамките на този срок, искането за
възстановяване се отхвърля.
Извършва се одит, за да се провери дали има нередности в декларирания ДДС
за възстановяване. Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца, като е
възможно да бъде удължен, в случай че НАП изисква допълнително изясняване на
факти и обстоятелства. Ревизия се извършва в случай на по-големи суми,
възстановяване за първи път или неточности или неясноти в декларирания ДДС за
възстановяване. След извършване на проверката/одита се издава Акт за прихващане
и възстановяване (АПВ). Сумата на ДДС се възстановява по сметка, посочена от
регистрираното лице. Ако към момента на проверката данъчно задълженото лице има
неплатени публични задължения, те се прихващат от подлежащия на възстановяване
ДДС.
Заключение
За предприятията в Европейския съюз данъкът върху добавената стойност (ДДС)
е данък върху потреблението, с който се облагат продажбите на стоки и услуги.
ДДС се изчислява като процент от покупната цена на стоката или услугата, а
предприятията могат да приспаднат ДДС, които са платили за вложените материали
(стоки и услуги, използвани за производството на други стоки и услуги), от ДДС,
които дължат на държавата.