Трудов договор и видове трудови договори

02.03.2020 Admin 6103
Съгласно  чл.128б от КТ /Кодекса на труда/ работодателят е длъжен да води трудово досие на всеки работник и служител, като то трябва да се създаде при постъпване на работа и да съдържа необходимите документи във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение. Трудовият договор е вид договор, едно от най-използваните средства при сключване на индивидуално трудово правоотношение между работодател и наето лице. Съответно страните по трудовия договор са работника или служителя и работодателя. Трудовия договор в най-общ смисъл може да се определи като съгласие между работника или служителя и работодателя, с което работникът или служителя се задължава да предостави работната си сила за ползване на работодателя, като изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а работодателя – да създаде необходимите нормални условия за използване на работната сила и да заплати на работника уговореното трудово възнаграждение. Трудовия договор поражда едно продължаващо се правно действие. Правата и задълженията по трудовото правоотношение се осъществяват чрез многократно, постоянно и трайно повтаряне във времето. 

Според Кодекса на труда трудовият договор винаги е:

двустранен- той следва да се разграничава от двустранния характер на трудовото правоотношение. Сключва се винаги между 2 страни: работодател и наето лице;
възмезден- в него следва да е упоменат размера на трудовото възнаграждение на наетото лице;
комутативен- и работникът, и работодателят знаят своите права и задължения;
консенсуален- сключва се в момента на съгласие между 2-те страни по договора, а не със започването на неговото изпълнение;
формален- той се сключва задължително в писмена форма;
главен- сключването му не се обуславя от каквито и да било предшестващи отношения.

Като юридически факт, трудовият договор изразява волята на страните да създадат помежду си една правна връзка, свързана с предоставянето на работна сила. Трудовият договор следва да се разграничава от трудовото правоотношение. Понякога под понятието "трудов договор" се разбира не само трудовия договор, но и трудовото правоотношение. Тези понятия обаче, не са синоними. Трудовото правоотношение е последица, която възниква в резултат от сключването на трудовия договор.

Най-разпространената класификация за делението на трудовите договори на отделни видове е в зависимост от вре¬метраенето на договора. На тази основа трудовите договори се делят на трудови договори за неопределено време (безсрочни) и срочни трудови договори. Трудови договори за неопределено време се сключват без да се определя срокът на времетраенето му. За¬това този вид трудови договори се наричат безсрочни трудови договори. Срочни трудови договори са такива договори, които съдържат клаузата срок. Те са изчерпателно изброени в Кодекса на труда: (ТД за определен срок, ТД за завършване на определена работа, ТД за заместване на отсъстващ работник или служител, ТД за работа на длъжност, която се заема с конкурс, ТД за определен мандат). Има и трудови договор със срок за изпитване който е предназначен да се провери годността на работника или служителя за изпълнението на работата, за която той кандидатства, както  и когато работникът или служителят желае да провери дали работата, за която желае да сключи трудов договор с работодателя, е подходяща за него. 

Съществуват още: 

• групов трудов  договор;
• договор  за  ученичество;
• трудови  договори  за допълнителен  труд;
• трудов  договор за допълнителен труд   при  същия  работодател;
• трудов  договор за допълнителен труд   при  друг  работодател;
• трудов  договор  за работа  до  пет  дни  в месеца.

Съдържание на трудовия договор е съдържанието на волеизявленията, необходими за неговото сключване. Разделя се на необходимо и допълнително.

На основание чл. 66 от Кодекса на труда, трудовият договор трябва да съдържа:

характера на работата– посочва се длъжността, която трябва да заеме наетото лице, както и задълженията на работника във връзка със заеманата от него позиция;
мястото на работата– посочват се териториалните граници, в рамките на които наетото лице трябва да упражнява своята работна сила;
трудово възнаграждение– посочва се размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения, които произтичат от условията на договора.

Допълнителните клаузи се прибавят към  необходимите. И без сключването им може да възникне валидно трудово правоотношение. Страните нямат задължение да ги включат, но ако някоя пожелае това, то необходимо е и съгласието на другата страна. Никоя от страните по договора не може да внася в него едностранни изменения.


Последни новини

22 Mar 2023

Какво включва работата на оперативния счетоводител и защо е толкова важна?

Оперативното счетоводство промени облика на бизнеса, то революционизира начина, по който предприятията подхождат към своите финанси. Този вид счетоводство включва управление на финансови...
09 Mar 2023

Отрийте 10 основни причини да станете счетоводител

Търсите ли кариера, която предлага стабилност, растеж и удовлетворение от работата? Ако е така, може би трябва да обмислите възможността да станете професионален счетоводител! С милиони спе...