Трудов договор и видове трудови договори
Съгласно чл.128б от КТ /Кодекса на труда/ работодателят е длъжен да води трудово досие на всеки работник и служител, като то трябва да се създаде при постъпване на работа и да съдържа необходимите документи във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение. Трудовият договор е вид договор, едно от най-използваните средства при сключване на индивидуално трудово правоотношение между работодател и наето лице. Съответно страните по трудовия договор са работника или служителя и работодателя. Трудовия договор в най-общ смисъл може да се определи като съгласие между работника или служителя и работодателя, с което работникът или служителя се задължава да предостави работната си сила за ползване на работодателя, като изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а работодателя – да създаде необходимите нормални условия за използване на работната сила и да заплати на работника уговореното трудово възнаграждение. Трудовия договор поражда едно продължаващо се правно действие. Правата и задълженията по трудовото правоотношение се осъществяват чрез многократно, постоянно и трайно повтаряне във времето.Според Кодекса на труда трудовият договор винаги е:
• двустранен- той следва да се разграничава от двустранния характер на трудовото правоотношение. Сключва се винаги между 2 страни: работодател и наето лице;
• възмезден- в него следва да е упоменат размера на трудовото възнаграждение на наетото лице;
• комутативен- и работникът, и работодателят знаят своите права и задължения;
• консенсуален- сключва се в момента на съгласие между 2-те страни по договора, а не със започването на неговото изпълнение;
• формален- той се сключва задължително в писмена форма;
• главен- сключването му не се обуславя от каквито и да било предшестващи отношения.
Като юридически факт, трудовият договор изразява волята на страните да създадат помежду си една правна връзка, свързана с предоставянето на работна сила. Трудовият договор следва да се разграничава от трудовото правоотношение. Понякога под понятието "трудов договор" се разбира не само трудовия договор, но и трудовото правоотношение. Тези понятия обаче, не са синоними. Трудовото правоотношение е последица, която възниква в резултат от сключването на трудовия договор.
Най-разпространената класификация за делението на трудовите договори на отделни видове е в зависимост от вре¬метраенето на договора. На тази основа трудовите договори се делят на трудови договори за неопределено време (безсрочни) и срочни трудови договори. Трудови договори за неопределено време се сключват без да се определя срокът на времетраенето му. За¬това този вид трудови договори се наричат безсрочни трудови договори. Срочни трудови договори са такива договори, които съдържат клаузата срок. Те са изчерпателно изброени в Кодекса на труда: (ТД за определен срок, ТД за завършване на определена работа, ТД за заместване на отсъстващ работник или служител, ТД за работа на длъжност, която се заема с конкурс, ТД за определен мандат). Има и трудови договор със срок за изпитване който е предназначен да се провери годността на работника или служителя за изпълнението на работата, за която той кандидатства, както и когато работникът или служителят желае да провери дали работата, за която желае да сключи трудов договор с работодателя, е подходяща за него.
Съществуват още:
• групов трудов договор;
• договор за ученичество;
• трудови договори за допълнителен труд;
• трудов договор за допълнителен труд при същия работодател;
• трудов договор за допълнителен труд при друг работодател;
• трудов договор за работа до пет дни в месеца.
Съдържание на трудовия договор е съдържанието на волеизявленията, необходими за неговото сключване. Разделя се на необходимо и допълнително.
На основание чл. 66 от Кодекса на труда, трудовият договор трябва да съдържа:
• характера на работата– посочва се длъжността, която трябва да заеме наетото лице, както и задълженията на работника във връзка със заеманата от него позиция;
• мястото на работата– посочват се териториалните граници, в рамките на които наетото лице трябва да упражнява своята работна сила;
• трудово възнаграждение– посочва се размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения, които произтичат от условията на договора.
Допълнителните клаузи се прибавят към необходимите. И без сключването им може да възникне валидно трудово правоотношение. Страните нямат задължение да ги включат, но ако някоя пожелае това, то необходимо е и съгласието на другата страна. Никоя от страните по договора не може да внася в него едностранни изменения.
