Трудова работна заплата
Трудовото възнаграждение за определен служител/работник се изразява в индивидуалната работна заплата – това е трудово възнаграждение дължимо на работника за определен период от време по конкретно трудово правоотношение – чл. 66, ал. 1 , т. 7 и чл. 107 КТ. Положеният труд от служителя е възмезден и работодателя плаща на служителя за предоставената от него работна сила, трудова работна заплата. Заплатата се уговаря между работещия и работодателя при встъпване в трудово правоотношение, тоест при постъпване на работа и сключване на трудов договор.Трудовият договор уговаря и периодичността на изплащането на заплатата, като това най-често е в началото на всеки текущ месец . Минимална месечна брутна работна заплата в момента е 560 лв., което значи, че е противозаконно да се полага труд, за по ниско възнаграждение. Индивидуалната работна заплата се определя от две групи елементи:
• Основната работна заплата е трудово възнаграждение, което се дължи от работодателя за изпълнение на уговорената трудова функция при нормална продължителност на работното време и нормални условия на труд. Размерът на основната работна заплата се определя за един месец при нормална продължителност на работното време и пълна заетост през месеца;
• Допълнителни трудови възнаграждения са такива, които се изплащат на служителя за допълнителни качества на предоставената работа или за нейното полагане при условия, отклоняващи се от нормалните. Те може да са определени с наредба или друг нормативен акт или договорени с индивидуален и/или колективен трудов договор и се предоставят в пари или в натура. Някои от най-често срещаните допълнителни възнаграждения включват - Чл. 107 КТ:
-Допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит;
-Допълнително възнаграждение за по-висока научна квалификация;
-Допълнително възнаграждение за нощен труд – нощният труд се заплаща увеличено при минимален размер 0.25 лв. за всеки отработен нощен час или за част от него;
-Извънреден труд – заплаща се с увеличение, като минималният размер е: 50% от уговореното възнаграждение по трудовия договор, когато извънредният труд е положен през работни дни; 75% когато извънредният труд е положен през дните на седмична почивка; 100% когато извънредния труд е положен през дните на официалните празници.
-Допълнително възнаграждение за работа през официални празници – заплаща се с увеличение в размер не по-малко от удвоения размер на уговореното трудово възнаграждение;
-За времето, през което служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях се заплаща не по-малко от 0,10 лв. на час.
Работодателят е задължен да изплаща трудовото възнаграждение на своите служители. То може да се изплаща периодично. Изплащане на трудовото възнаграждение се договаря между служителя и работодателя в трудовия договор и може да два пъти в месеца, един път месечно, един път на два или три месеца и т.н. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на служителя. По изключение то може да бъде изплатено и на други лица, за което служителят предоставя писмено искане на работодателя. Лицата, които могат да получават трудовото възнаграждение са само близки на служителя.
Брутното трудово възнаграждение е сумата преди удръжките. От нея се приспадат първо осигуровките за моя сметка и данък върху доходите ми (известен повече като данък общ доход). Нетна заплата е сумата, която следва да получа за положения от мен труд след приспадане на всички удръжки за моя сметка.